за курса по “Биохимия” за студентите от специалности “Молекулярна биология”и „Биоинформатика” - редовно обучение
1.Биохимията като наука. Предмет и основни тенденции в развитието на биохимията. Връзката и с другите науки. Методологично и приложно значение.
2.Химичен състав и молекулна организация на живата материя: понятие за биосфера, елементарен състав на биосферата - неорганични съставки, основни органични структури и биологи^щи макромолекули - кратки сведения и характеристика.
3.Белтъци. Биологично значение, аминокиселинен състав, пептидна връзка. Природндпептиди.
4.Строеж на белтъчната молекула - първична структура, ковалентна и вторични (слаби) връзки.
5.Вторична, третична и четвъртична структура (равнища на организация) на белтъчната молекула, изопротеини.
6. Физикохимични свойства на белтъците - молекулни тегла, денатурация, същност, обратим QPT на денатурацията (ренатурация).
7.Белтъцкте като полиелектролити, разтворимост на белтъците. Белтъците като колоиди. Класификация на белтъците.
8.Захари и монозахариди - свойства три, гетра и пента, хексамонозахариди, аномерни форми, аминозахари, захарни киселини, невраминова мерамова киселини.
9. Дизахариди. Хомополизахариди - целулоза, скорбяла, гликоген, декстрани.
10. Хомополизахариди-- ксилани, арабани, пектини. Хетерополизахариди - хиалурова киселина, хепарйн, хондронтинсярна киселина, кератосулфат, кръвни групови субстанции.
11. Липиди - прости липиди, мазнини (триглицериди), восъци, стериди.
12. Сложни липиди - фосфолипиди и гликолипиди.
13. Нуклеотиди - компоненти, мононуклеотиди влизащи в състава на НК нуклеозид - 5 - ди и трифосфати, мононуклеотидни коферменти, динуклеотидни коферменти.
14. .Полинуклеотиди - нуклеинови киселини ДНК и РНК видове и състав, първично равнище на организация. Конформация на НК. Свойства па нуклеиновите киселини.
15. Коноганни съединения в биосферата.
16. Субклетъчен и молекулен строеж на клетката - биомембрани — видове, ядро, митохондрии, рибозоми, полизоми, други структури.
17. Ензими — понятие. Химична природа - еднокомпоненти и двукомпонентни коензими и простетични групи.
18. Механизъм на ензимното действие — ензтшно-субстратен комплекс, активен център - каталитичен, контакти и помощни групи.
19. Специфичност на ензимното действие.
20.Скорост на ензимните реакции - ензимна кинетика.Влияние на времето на концентрацията на ензима, на концентрацията на субстрата, на температурата и концентрацията на водородните йони върху скоростта на ензимните реакции.
21. Подтискане на ензимното действие. Подтискане от денатурати. Неконкурентно инхибриране - необратимо и обратимо, субстратно инхибриране, алостерично подтискане, алостерични (регулируеми) ензими - биологично значение на изоензими, конкурентно и продуктно инхибиране.
22. Класификация на ензимите.
23. Основни положения в обмяната на веществата и методи за изследване обмяната на веществата.
24. Биохимична енергетика. Ендергонични екзоргонични процеси, свободна енергия и химично равновесие, енергетика при отворени химични системи. Организмът като енергетична машина. Богати на енергия връзки.
25. Биоенергетика. Окислително редукционни процеси в биосферата. Окисление и редукция, редокс-системи, редокс-потенциал. Характеристика на окислително редукционните процеси в биосферата.
26. Биоенергетика. Организация на процесите на биологичното окисление — субстрати, крайни акцептори, редокс-системи с биологично значение.
27. Биоенергетика. Организация на процесите на биологичното окисление - ензими участващи в окислително-редукционните процеси (оксиредуктази). Устройство на дихателната верига.
28. Биоенергетика.Биосинтез на макроергични връзки - фосфорилиране при оргични фосфатни връзки при окисление и субстрактната верига и при окислително фосфорилиране в дихателната верига.
29. Биоенергетика. Биосинтез на макроергични връзки - фосфорилиране при фотосинтезата. Енолазна реакция, фосфорокластични реакции, образуване на тиоестерни макроергични връзки.
30. Разграждане на веществата в биосферата (катаболитни процеси). Начини за отделяне на нискомолекулни неорганични съединения от органичните молекули по пътя на тяхното разграждане в биосферата: отделяне на водород, отделяне на въглерод - неокислително и окислително декарбоксилиране. Отделяне на азотдезаминиране (хидролитно, лиазно и окислително) отделяне на кислород, сяра и фосфор.
31 .Разграждане на монозахариди. Разграждане на глюкоза. Гликолитичен обменен път при анаеробни условия. Ферментация.
32. Гликолитичен обменен път при аеробни условия. Цикъл на лимонената киселина, глиоксалатен цикъл и пентозо—фосватен цикъл.
33. Разграждане на други монозахариди - фруктоза галактоза, пентози и триози. Разграждане на олиго (ди) захариди и полизахариди (скорбяла и гликоген). Енергетичен баланс от разграждането на въглехидратите в гликотичната верига и цикъла на лимонената киселина.
34. Разграждане (катаболизъм) на мазнините (триглицеридите фосфолипидите). Разграждане на мастни киселини с четен и нечетен брой въглеводородни атоми I окисление на ненаситените мастни киселини. Разграждане с помощта на сукципат-КоА. Кетолиза. Разграждане на глицерина и глицерофосфатиди.
35. Разграждане (катаболизъм) на белтъци. Разграждане на на а- аминокиселините - дезаминиране, трансаминиране, декарбоксилиране.
36. Разграждане на а-аминокиселините - разграждане на въглеродния скелет на отделните аминокиселини - пролин, аргинин, цистеин, фенилаланин, тирозин.
37. Разграждане на а-аминокиселините - глицин (без ацетатно-глицинов), серин, треонин и метионин. Някои закономерности при разграждане на а-аминокиселините.
38.Разграждане (катаболизъм)на нуклеиновите киселини и нуклеотидите.
39.0кисление на неорганични вещества от автотрофни хемосинтезиращи микроорганизми. Излизане на веществата от биосферата. Общ поглед върху катаболитните процеси. ч
40.Биосинтези. Обратимост на процесите в биосферата - обратимост при равновесни, окислителни и изведени практически до край реакции.
41.Биосинтези. Реакции характерни за биосинтезите - прехвърляне на групи с помощта на нуклеотиди с помощта на КоА и на други групи съдържащи един въглероден атом (метилова, хидроксиметилова, формилова). Включване на СО2 (фиксиране на СОг).
42.Биосинтеза на въглехидратите. Автотрофна хетеротрофна биосинтеза на въглехидратите.
43.Взаимни превръщания на монозахариди. Биосинтеза на олиго и полизахариди.
44.Биосинтеза на триглицериди (мазнини) и фосфолипиди.
45.Биосинтеза на кетонови вещества стероиди, стероидни хормони и каротиноиди.
46.Биосинтеза на а-аминокиселините. Внасяне на азот и сяра при синтезите на аминокиселините. Биосинтезата на аминокиселинните свързани с гликолитичната верига — аланин, серин, глицин, цистеин, метионин (без валин, левцин
47.Биосинтеза на аминокиселините свързани с цикъла на трикорбоновите киселини — лизин (без аминоадипинатния път), глутамат, аспарат, орнитинов цикъл, аспарагин глутамин.
48.Биосинтези на аминокиселинни у хетеротрофните организми и някои биосинтези осъществени от а-аминокиселините - биосинтезата на креатинин, адреналин, меланин и тироксин.
49;Биосинтеза на белтъци — енергетична страна на белтъчната биосинтеза структурна генетична страна на белтъчната биосинтеза, молекулен механизъм на белтъчната биосинтеза.
50.Биосинтез на нуклеотиди, нуклеотидни коензими и порфирни.
51 .Биосинтеза на нуклеинови киселини — енергетичен аспект, биосинтеза на ДНК структурен аспект и механизъм.
52. Генетична функция на нуклеиновите киселини. Понятие за молекулна генетика - ген, реализиране на генетичната информация, изменение на генетичната информация, трансформация и трансредукция. Отражение на мутациите върху белтъчната структура, вродени смущения при метаболизма.
53.Биохимична еволюция. Навлизане на веществата в биосферата.
54.Интеграция и регулация на обменните процеси. Структурни аспекти на регулацията и интеграцията.Биохимична интеграция на нивото на белтъчната молекула, на нивото на многоензимните комплекси, интеграция на обменни процеси върху мембрани. Молекулни основи на образуването на биологичните структури.
55.Интеграция и регулация на обменните процеси - особености на метоболизма улесняващи интеграцията и регулацията, регулация на метаболизма чрез повлияване на ензимната активност.
56.Интеграция и регулация на обменните процеси. Генетичен контрол върху обмяната - контрол върху ензимната (белтъчна) синтеза. Ензимна репресия и индукция.Възможности за намеса в обменните процеси.
57.Интеграция и регулация на обменните процеси. По-съществени регулаторни механизми на клетъчно равнище в някои области на обмяната - регулация в дихателната верига, регулация при въглехидратния и липидния метаболизъм.
58.Интеграция и регулация на обменните процеси. По-съществени регулаторни механизми на клетъчно равнище в някои области на обмяната - регулация в дихателната верига, регулация при биосинтезата на пуриновите и пиримидиновите нуклеотиди, регулация при биосинтезите на аминокиселините.
59. Интеграция и регулация на обменните процеси — регулаторни механизми на нивото на многоклетъчния организъм /междуклетъчен/
Няма коментари:
Публикуване на коментар